Имало едно време трима мъже, които търсели Бога. Тримата били много добри приятели. Единият от тях бил Индуист, другият Мюсюлманин, а третият Християнин. Индуистът ежедневно ходел до храма и отдавал почит на своя Бог чрез дарения, мантри и др. По същия начин, Мюсюлманинът ходел всеки ден до джамията и се кланял и молел четири пъти на ден. Християнинът също бил много последователен и ходел до църквата всеки ден - сутин и вечер. Той никога не пропускал ден да се помоли на Бог да му прости, ако е извършил нещо лошо в своя живот.
Дните, месеците и годините преминавали и тези трима приятели следвали постоянно това поведение без да го нарушават. Те били щастливи, че те еждневно се молят на своя Бог и живеят много уравновесен живот. Един ден докато те обсъждали религиозни въпроси, Индуистът попитал другите двама дали те са виждали своя Бог. На това те отговорили, че макар да са отдавали почит на техния Бог всекидневно, всичко това са само молитви и те никога не са виждали техния Бог. Мюсюлманинът и Християнинът попитали Индуистът същия въпрос и той отговорил по същия начин, че макар да е отдавал почит на своя Бог със своите ритуали ежедневно, това са само едни остарели ритуали, молитви, мантри и т.н и той никога не е виждал Бог.
След тази дискусия тримата решили, че те трябва да направят нещо, което да им помогне да видят Бог. Те били чули за един мъдър мъж, който бил истински пророк и мистик и хората казвали, че той е наистина учен човек и че той е виждал Бога. Отишли те до учения човек и с уважение го помолили да ги обучи по своя си начин, така че те да могат да виждат Бога, точно както той го е видял.
И тримата станали негови последователи. Ученият мьж им казал, че ежедневното отдаване на почит към Бог е добре, но че това дава на човека само спокойствие на ума. В този случай човек не може да види Бог. Той им казал още, че Бог е разположен в техните сърца и вратата към Бог е точно между техните вежди, точно над носа. Това е вратата към Бог и ако човек медитира редовно като затваря своите очи и насочва вниманието си в тази точка, тогава те могат да видят светлината на Бог вътре в себе си.
Тримата започнали да медитират върху точката между техните вежди ежедневно и техните медитации ставали по-дълбоки и по-силни ден след ден. Един ден те видели Божествената светлина в техните тела. Тази светлина била толкова спокойна и изпълнена с блаженство. Сега те били способни да говорят ежедневно на Бог докато били в медитация. По този начин, каквото тримата не могли да постигнат, докато правили ежедневните си ритуали свързани с религиата, те лесно могли да постигнат само чрез медитация и търсене на Бог единствено в техните тела. В Бхагават Гита Бог също казва ясно, че:
"ishvarah sarva-bhutanam
hrd-dese ’rjuna tishthati......
"Върховният Бог живее в сърцата на всички същества....."
Източник: http://gita-blog.blogspot.com/
